Във вечерта на многото премиери в четвъртък, 19 май, в уютния салон на „Онда” на улица „Бачо Киро” в София се събраха усмихнати хора, за които името Рикардо Семлер очевидно не беше непознато. Беше им интересно, споделяха кой кога е прочел книгата на английски и какво му направило впечатление. Обменяха въпроси и мисли около това доколко е работещ моделът „Семко”, къде по света има подобни „естествени” компании, може ли да се търси обяснение на явлението в културния контекст на отделни страни, в националната им характерология, или е въпрос на устрем и страст от страна на ентусиастите, готови да поемат риска да революционизират своите компании. На дошлите в „Онда”, не им се тръгваше. Защото...

Започна се с кратко и сладкодумно въведение, в което Манол Пейков от "Жанет 45" разказа що за компания е „Семко” и как започва пътя си в нея Рикардо - двайсетгодишният син на основателя. И обясни защо според него Любо Ноков е най-подходящ да представи „Маверик”: защото още откакто преди години човекът, чието име ухае на зелено, етично, екологично и горичка прочита книгата, идеите на бразилеца го ентусиазират и повлияват на начина, по който самият той устройва своя бизнес – не повече от два дни в седмицата за срещи (и то следобедите); изместване на акцента върху качеството на свършената работа за сметка на стриктния контрол върху изработените часове; преодоляване на необходимостта у служителите да търсят одобрението на висшестоящите; оценяване на резултатите според това, което реално оставят след себе си; мисъл за глобалното, за нещата, които може да не ни се струват пряко свързани с бизнеса, но са ключови за това да съумеем да живеем балансирано и в хармония със себе си и околните. Естественият и непринуден, симпатично разпилян и силно асоциативен разказ на Любо звучеше съвсем в стилистиката на Семлер, за когото основно правило е, че правила няма. Навярно един от много важните паралели между Семлер и Ноков е споделяният от двамата интерес към въпроси, свързани с родителството и образованието.

Приятен цветен щрих към вечерта добави дизайнераът на книгата Райчо Станев, който разкри символиката зад основния елемент от изчистената и запомняща се корица – шестнайсет аспиринчета.

После Манол чете откъс, който завършва така:

„Неотдавна съпругата на един от нашите работници поиска среща с наш служител от отдел Личен състав. Напоследък била озадачена от поведението на съпруга си, който вече не гълчал децата и се интересувал от предпочитанията на всеки от семейството за прекарване на уикенда. Просто не бил онзи сърдит и вечно намусен деспот, когото познавала. Жената била притеснена. Какво сме направили на съпруга й? Дадохме си сметка, че с промяната на "Семко" към по-добро, се беше променил и той.”

Това е „Шеста кохорта” на ИК „Жанет 45” – книги, които могат да променят живота ни. Без преувеличение.