Маверик от Рикардо Семлер; Рецензии.

Партисипативен мениджмънт с Рикардо Семлер

Подобно мнозина бизнесмени на ръководни длъжности, Рикардо Семлер също си задава въпроса какво ще стане с компанията му, ако го блъсне камион. Една февруарска вечер през 2005, докато кара със сто и четирийсет по магистрала в Бразилия, получава отговор. 
Оцелява като по чудо, въпреки че колата му е превърната в скрап. Пак като по чудо в месеците, през които се възстановява в болницата и претърпява серия от операции, компанията му продължава да работи безупречно. Изпълняват се планове, подписват се сделки и бизнесът си продължава без сътресения.

Към момента Семко Груп е лидер на пазара за индустриално оборудване. Рикардо Семлер е заклет привърженик на подхода в бизнеса, които едни наричат партисипативен мениджмънт, други – корпоративна демокрация или „компанията като село”. Иновативна организация, Семко не следва правилата на бизнес структури с установена йерархия и подчертана бюрократичност. В Семко хората се радват на значителна свобода в работата си, а също и на огромно уважение. Отношението към всички – от най-големия шеф до редовия работник – е еднакво. Това означава, че работата на всеки е ценена подобаващо и че всеки е удовлетворен от това, което прави.

Трите хиляди служители на Семко сами определят работното време и заплатите си. Подчинените наемат и интервюират началниците си. Из двора се поклащат хамаци, където човек може да подремне следобед, а ако някой работи в събота, е насърчаван да прекара сутринта в понеделник на плажа. Няма организационни графици, петилетни планове, задължително облекло и писани правилници – има само един Наръчник за оцеляване, който представлява нещо като комикс, предназначен да информира всеки новопостъпил за необичайния начин, по който функционира компанията. Служителите избират корпоративното ръководство и инициират повечето ходове на компанията към нови бизнес начинания, а също и към прекъсване на стари. От всичките 3000 гласа Рикардо Семлер има само един. За последните 14 години ръстът на Семко е 27,5 процента.

Според господин Семлер този тип самоуправление не е мекушава форма на алтруизъм, а най-добрият начин да се изгради организация, която е достатъчно гъвкава и същевременно устойчива, за да процъфтява в размирни времена. Той е убеден, че Семко преодолява не само вътрешната си криза, но и сътресенията в политическия и икономическия живот на страната именно благодарение на този модел. За двайсетте и три години, през които Семлер е собственик на компанията, Бразилия е управлявана както от десни диктатори, така и от леви популисти, а икономиката й се лашка от устремен растеж до тежка рецесия. Бразилските банки фалират, безчет компании се сриват, но Семко оцелява.

Теорията на партисипативния мениджмънт

Както пише Дъглас Макгрегър в книгата си Човешката страна на бизнеса, организациите се развиват най-добре, когато позволят на служителите си да приложат своята изобретателност и находчивост в услуга на цялото предприятие и да вземат важни решения близо до работния поток, включително избора на началници. В основата на всичко това е една гледна точка към човешката природа, която професор Макгрегър нарича Теория Y и според която не е нужно хората да бъдат управлявани по метода на „моркова и тоягата” – тоест, чрез поощрения и контрол. Напротив, човек притежава естествената склонност да се самоконтролира, дори в корпоративна и бюрократична среда, стига да е ангажиран с каузата на компанията и ако с него се отнасят като с голям и зрял човек, способен да вади поука от действията и грешките си. Партисипативният мениджмънт печели страстни привърженици навсякъде по света и редица мениджъри са убедени в достойнствата на този управленски модел, макар за жалост повечето от тях да го приемат само като една утопчна и наивна идея, в свят на традиционно устроени работни структури.

Източник: www.hsmglobal.com