Изключителните от Малкълм Гладуел; Рецензии.

Успехът - това са другите

Автор: Ралица Пеева, Източник: http://www.foreignpolicy.bg/

Вероятно ви се е случвало на официална вечеря с почти непознати събеседници да си мислите колко ще е хубаво да ви хрумне остроумна реплика или, още по-добре, да сте прочели наскоро нашумяла книга, за която да разкажете и да нарушите неловките паузи. Новата книга на Малкълм Гладуел "Изключителните: историята на успеха" ви гарантира, че скоро няма да попаднете в ситуация без интересна тема за разговор. Както предишните му два бестселъра - "Повратната точка: как малките неща могат да доведат до големи промени" (2000 г.) и "Проблясък: силата да мислиш, без да се замисляш" (2005 г.), "Изключителните: историята на успеха" е блестящо наблюдение на всекидневни феномени, за които рядко се замисляме. Интелектуалното любопитство на Гладуел, умението да пише интересно и да популяризира сложни психологически и социални теории правят и тази книга не само увлекателно четиво, а и източник на идеи, предизвикващи разгорещен дебат.

Кои успяват? Какво е необходимо, за да се разгърне талантът на един човек? Има ли между нас изключителни хора, които успяват сами единствено благодарение на волята и таланта си? Според предизвикателната теза на Гладуел "изключителните" са постигнали много благодарение на "скрити преимущества, на неочаквани възможности и културни наследства, които им позволяват да учат и да работят усилено... Важно е къде и кога сме израснали. Културата, на която принадлежим, и наследството, предадено ни от предците ни, формират моделите на постиженията ни по начини, които ние дори не можем да си представим. С други думи, не е достатъчно да питаме какви са успелите хора. Само когато попитаме откъде са те, ще можем да разкрием логиката зад това кой успява и кой не". Подобна теза може да създаде впечатление у читателя, че това е преформулирана теория на културен детерминизъм. Елегантната проза и ясният стил на Гладуел обаче бързо ще провокират и най-категоричния скептик с убедителни примери и разсъждения.

Умението на Гладуел да анализира нестандартно съвсем обикновени явления ни отвежда в началото на книгата в младежката хокейна лига на Канада. Един поглед върху рождените дати на звездите на лигата разкрива, че повечето са родени в първите 3 месеца на годината. Датата за приемане на нови играчи в повечето хокейни лиги е 1 януари, т.е. децата, родени в първите месеци, имат невидимо, но естествено преимущество - те са по-зрели, по-координирани и физически по-издръжливи от връстниците си, родени по-късно. В началото предимствата са незначителни, но по-доброто представяне на тези деца им осигурява по-усилени тренировки с по-голямо старание от страна на треньорите, а в резултат и по-добри резултати. Постепенно се формират специални отбори от звезди - за тях се полагат още повече грижи и се създават още по-благоприятни условия. Почти незабележимите разлики между родените в първите и последните месеци се превръщат в значителни различия в полза на родените по-рано и тренирани по-усилено деца.

Особено интересна е историята на експериментално училище в един от най-бедните квартали в Ню Йорк, където основната цел е да се даде възможност на децата да учат повече дни в годината и повече часове на ден (12 часа!). Успехите на тези деца от най-бедните семейства показват, че може би наистина при подходящи условия и среда всеки може. Именно това твърдение е и най-силният аргумент на Гладуел срещу детерминистичните теории: aко се създадат благоприятни условия, много повече хора имат шанс да постигнат успех. Защото: "Изключителните не стават изключителни само благодарение на собствените си усилия. Те стават такива благодарение на съдействието на много различни хора и най-различни обстоятелства. А това означава, че ние като общество имаме много повече контрол над индивидуалния успех, отколкото обикновено си мислим."

Outliers разказва още многобройните интересни траектории на успеха: за децата на евреите от Източна Европа, емигрирали в Ню Йорк в началото на миналия век, за Бил Гейтс и много от основателите на проспериращи фирми в Silicon Valley, за Beatles, за етиката на труда, характерна за нациите, култивиращи ориз, и за собствената си биография. Прочитът на книгата носи не само интелектуално удоволствие, но и мотивира хората да се стремят да станат изключителни. Или да помислят как да подредят обществата си така, че да създават условия за повече изключителни хора...

Първия ефект от книгата ще видите още на следващата си официална вечеря с непознати.