Повратната точка от Малкълм Гладуел; Рецензии.

Повратната точка

или наръчник за социални революции

от Николай Неделчев

От време на време се сблъскваме със социални или културни енигми. Такива, за които нямаме обяснение и които за дълго време подхранват машината за слухове и хипотези. Престолонаследникът в изгнание на България става неин министър-председател без дори да има своя партия, една телевизионна игра, в която се обаждаш на приятел или ползваш съвкупното знание на публиката се превръща в супер хит навсякъде по света, една напълно потънала в забвение певица като Кайли Миноуг се завръща триумфално в челото на музикалните класации за изумление на нейните връстници, престъпността в Ню Йорк драстично пада… Късмет, съвпадения, големи бюджети, променяща се демография или нещо друго?

Отговорите на тези въпроси, както и насоки как да създаваме и управляваме социални явления и тенденции с потенциала на стихия дава Малкълм Гладуел в книгата си “Повратната точка. Как малките неща могат да доведат до големи промени”.

Това не е книга за бизнеса, макар че горещо бих я препоръчал на всеки, който търси закономерностите на грандиозните успехи на една или друга стока или услуга (особено на занимаващите се с маркетинг). Това не е и книга за разтуха в летни горещини на плажа или в сивите зимни вечери, когато децата вече спят, въпреки нейния масов успех. Това е книга, чрез която всеки би могъл да потърси причините или закономерностите за знаковите феномени, които на пръв поглед съвършено внезапно превземат света или умовете на хората. И, което е по-важно – всеки читател на тази книга би могъл да съзре своята собствена роля като тяхна бъдеща първопричина.

Всъщност какво е повратната точка? Това е онази точка на кипене, онзи праг, драматичен момент, в който всичко изведнъж се променя. Неочакваното става очаквано, а радикалната промяна не е просто възможност – тя е сигурна алтернатива. Иначе казано, това е мигът, в който се раждат социалните епидемии.

В своята книга “Повратната точка” Малкълм Гладуел прави опит да обвърже социалното поведение със законите на епидемиологията – една изключително трудна задача, с която без особен успех са се заемали немалко маркетолози и научни капацитети. Гладуел, който за първи път излага идеите си в едноименната си статия в списание Ню Йоркьр през 1996, успява, като един истински детектив-феноменолог, да се приближи най-близо от всички до дефинирането на достоверна “формула” на този процес. Нещо повече, той илюстрира теорията си с множество интригуващи и безспорни примери. “Големият взрив” в обществения живот или в бизнеса вече не е плод на случайност, късмет или огромен бюджет; той е следствие на взаимодействието на ясно определени фактори и играчи, които способстват за появата на “повратните точки” като превръщат една идея, човек или продукт в истинско явление и тотален пазарен хит.

Когато настъпи повратната точка идеите, продуктите и определени типове поведения се разпространяват точно както вирусите. Всъщност социалните епидемии са функция от три неща: хората, които разпространяват «инфекцията», вида на самия «вирус» и средата в която се разпространява. Тези «епидемии» имат няколко много характерни черти – когато настъпи повратната точка те стават силно «заразни», малки промени в тях предизвикват огромен ефект и обикновено се случват много бързо.

Един от важните изводи с практическа насоченост на книгата е, че за да запалиш социална епидемия е нужно човек да концентрира ресурсите си върху няколко ключови области – най-важните от които са три специфични групи от хора: «свързващите», «знаещите» и «продаващите».

Вторият важен урок, на който книгата ни учи е, че твърде рядко нашата интуиция улавя напълно трептенията на заобикалящия ни свят. Тези, които създават социални епидемии не се осланят на усещането или вярата, че са прави. Напротив, те съвсем съзнателно тестват своята интуиция.

И най-накрая, може би най-важната теза, която Гладуел прокарва е, че промяната е възможна, че хората могат радикално да променят поведения и нагласи, да лансират завладяващи идеи, да създават продуктови хитове със силата на интелигентното въздействие. Повратните точки всъщност са реализацията на потенциала за промяна, който съществува навсякъде около нас и може да бъде освободен с едно малко усилие на точното място и в точното време.

Дали престъпността в България не би спаднала и нашето себеуважение като нация не би се повишило, ако дупките по улиците изчезнат, или ако навсякъде, където липсват улични табели и пътни знаци се появят нови? Не зная, но си мисля, че със сигурност си струва да се опита. Но трябва най-напред да повярваме, че тази промяна е възможна. Наръчникът за това е в ръцете ни.