Журналистът Малкълм Гладуел за тайната на забележителните личности:

Източник: http://cao.bg/?article=9614306&pages=0&category=1

Журналистът Малкълм Гладуел е роден на 3 септември 1963 година в Госпърт, Хемпшир, Великобритания. Завършва през 1984 година история в университета в Торонто, Канада. Работи за вестник „Вашингтон пост” от 1987 до 1996 година. От 1996 година е член на редакцията и пише за списание „Ню Йоркър”, като печели с визиите си много привърженици. През 2005 година влиза в класацията на 100-те най-влиятелни личности на списание “Тайм”. Познат на българските читатели с книгите „Повратна точка: Как малките неща могат да доведат до големи различия” и „Проблясък: Силата на мигновените решения”. Последната му книга „Изключителните: Историята на успеха” разглежда силата на факторите, които предопределят успеха или неуспеха на отделния човек. Предлагаме разговор с Малкълм Гладуел за тайната на успелите личности.

Господин Гладуел, последната Ви книга носи многозначителното заглавие „Изключителните”. Кого имата пред вид?
Малкълм Гладуел: Това са хора, които са постигнали забележителни успехи: музикални звезди, софтуерни милиардери, популярни политици, хора като „Бийтълс”, Бил Гейтс или Барак Обама.

И те всички носят тайна със себе си?
Точно така! Ние считаме, че са постигнали своите успехи преди всичко заради необикновената си дарба. Но не забелязваме, че не талантът е решаващият фактор. Защото „изключителните” личности са продукт на своята среда, на обществото, в което живеят и на своето поколение. Успехът им зависи по-малко от техните заложби, отколкото от шансовете, които получават. В тези неща западният свят прави една и съща грешка: възприема индивида за твърде важен, а пропуска да отбележи ролята на обществото за кариерата на тези хора.

Новата Ви книга „Изключителните” поставя един интересен въпрос: Защо някои хора постигат големи успехи и защо толкова много други никога не развиват пълния си потенциал? Какъв е Вашият отговор?
Когато човек отиде в една книжарница, ще намери стотици книги на тема успех, биографии на прочути личности или съветници за постигане на личен и професионален успех. И затова всъщност би трябвало да знаем почти всичко на тази тема. Когато пишех „Изключителните”, ми хрумна, че ние извънредно много гледаме индивида, като описваме неговите навици и модел на поведение, които са го тласнали да напредва. И точно тук е проблемът. За да разбереш, защо някой е „изключителен”, трябва да разгледаш неговата социокултурна среда и да откриеш в какво семейство, в каква общност и в какво поколение е израснал този успял човек.

Казвате, че талантът и интелигентността съвсем не са толкова важни, колкото си мислим. От какво действително имаме нужда, за да сме успешни. „Бийтълс” или Бил Гейтс само късметлии ли са, защото са получили истинските шансове?
Във всеки случай това играе една голяма роля. Талантът и интелигентността са важни, без съмнение. Но в края на краищата опитът и упражняването също играят необикновено голяма роля. Да вземем например „Бийтълс”. Ясно е, че са талантливи като музиканти. Но това , което е направило от бийтълсите „Бийтълс” е била поканата да отидат в Хамбург, където са свирели в един стрийптиз клуб по пет часа всяка вечер седем дни в седмицата. Този ранен шанс да се упражняват извънредно много в края на краищата е помогнал да заблести успешно тяхната звезда. Талантливи. Абсолютно. Но те са се упражнявали просто много повече от други групи. Когато пробиват в музикалния бранш, те вече имат над 1200 участия на сцената.
Успехът на Бил Гейтс също може да се обясни с това, че той е имал голям късмет да посещава училище, което му дава шанса да прекарва невероятно много време пред компютър. Фактически той е прекарал повече от 10 000 часа пред компютъра, преди да основе своя собствена фирма за софтуерни продукти. Пък и Бил Гейтс се е родил във време, когато този опит с компютри е бил рядко явление и това го е направило единствен по рода си специалист. Освен това шансът рядко идва сам.

Действително?
Да, това е системно. Наричам това „Ефекта на Матей”, по един стих от Библията. Там се казва: „Който има, ще му се даде. А който няма, на него ще му се отнеме и това, което има.” С което искам да кажа: малкото предимство нараства експоненциално. Получавам шанс, по този начин се квалифицирам, получавам отново шанс и така нататък.

Следователно успехът е чиста случайност?
Не само. Ние също така трябва да разпознаваме и да улавяме възможностите и да се упражняваме, да се упражняваме, да се упражняваме. Бил Гейтс е програмирал още на 20 години повече от 10 000 часа – едно магическо число. Защото 10 000 часа упражнения правят от професионалиста „Изключителния”. Това е валидно както за информатици, така и за певци, писатели или спортисти.

Вие самият бихте ли се обозначили като „Изключителен”?
Ако успелите хора се дефинират като хората, които се занимават с една смислена, комплексна и независима дейност, която непосредствено ги задоволява, това се отнася именно за мен.

Вече сте написали три бестселъра, списание „Тайм” Ви избра за един от 100-те най-влиятелни световни личности. Кой направи възможен Вашия успех?
Баба ми Дейзи – една забележителна жена. На нея съм посветил книгата. Тя направи възможно следването на майка ми в Англия, въпреки, че и двете са израснали в едно малко селце в Ямайка. Дейзи ме научи на нещо много важно: Собственият успех е възнаграждението за тези, които са те отгледали.

Превод: Господин Тонев по материали на Кölner Stadtanzeiger и foerster-kreuz.com