Интервю с Малкълм Гладуел в Goodreads:

През 2000 г. книгата “Повратната точка: Как малките неща могат да доведат до големи промени”, посветена на социалните епидемии, се разпространи като зараза и се превърна в бестселър, превръщайки автора си Малкълм Гладуел, сътрудник на “Ню Йоркър” в знаменитост. Следващата му книга “Проблясък: Силата да мислиш без да се замисляш” затвърди статута му върху поп-културния пиедестал. Многобройните фенове на Гладуел посрещнаха с любопитство и наскоро излязлата “Outliers: The Story of Success” („Изключителните: История на успеха“). Тя обещава да разкрие онова, което на всички нас ни се иска да знаем: как се става Бил Гейтс?
Гладуел, според когото последните президентски избори в САЩ са доказали най-смелите му прогнози, отговаря на въпроси на читатели в електронния бюлетин Goodreads.

Goodreads: В книгите си с лекота и разбиране третирате широк спектър теми. В “Повратната точка” например намирате общия знаменател между Пол Ривиър и пушенето сред тийнейджърите. Откъде вземате идеите си?

Малкълм Гладуел: Най-вече от хората. Ако съм научил нещо от годините във “Вашингтон поуст”, то е, че репортерството е социално занимание. В същността му е да говориш с хората и да ги провокираш да говорят. Това винаги е бил най-ефективният и полезен начин да научаваш нови и интересни неща. Трябва да се опитваш да срещаш колкото се може повече интересни хора. Все пак това изисква време и търпение.

GR: Какво ви накара да напишете “Свръхуспешните”?

MГ: Книгата беше замислена по времето, когато висшите мениджъри получава космическо заплащане, биеха се самодоволно в гърдите и бяха убедени, че напълно са заслужили облагите, и успехът им е изцяло тяхно дело. Беше ми любопитно вярно ли е това? Наистина ли суперуспешните хора заслужават дивидентите, следващи от постиженията им? От тук тръгнах и се опитах да разбера механизма, по който постигаме целта, към която се стремим. Започнах с главата за адвокатите (5-та глава в книгата), която се занимава с група хора, достигнали върха в професията си. Те бяха първите, които ми разказаха за невероятните възможности, които са срещнали по пътя си – беше много поучително. Тук нямаше самодоволно биене в гърдите. Оказа се, че повечето от тях са били дискриминирани и това се беше превърнало в най-голямата им възможност. Разговарях с един от най-влиятелните адвокати в света и той ми каза: “Навремето най-лошото нещо на света беше да не те допуснат до престижна адвокатска кантора, но това, че мен не ме взеха се оказа най-великото нещо, което ми се е случвало”. Беше смирен разказ за това как сили, много по-големи от самия него, са оформили кариерата му. Как става това? Ето какво се опитах да си изясня.

GR: Възможно ли е за възрастен човек да промени посоката и да постигне успех в напълно ново поприще или е най-добре за започне като млад?

MГ: Общото между всички успешни хора – герои на книгата – е отдадеността и страстта към онова, с което са се захванали. В главата за десетте хиляди часа (2-ра глава) става въпрос за това, че ако искаш да постигнеш някаква степен на умение, трябва да си готов да посветиш 10 години на избраното занимание. Не е важно кога ще започнеш. Тези 10 години могат да са между четирийсетата и петдесетата ти година или между шейсетата и седемдесетата. Съвпадение е, че повечето от нас постигат успех, посвещавайки тези 10 години на избраното поприще, но младостта няма отношение към това, тя не е задължително условие в процеса. Онова, което има значение, е времето и честното усилие, което е доста ободрително.

GR: Имаше ли нещо, което ви изненада в хода на изследванията ви?

MГ: Малко или много всичко, което правя ме изненадва. Написах тези книги, за да предизвикам собствените си виждания и теории. Може би най-неочакваното, което научих в работата си, беше свързано с отглеждането на ориза. Наистина е интригуващо колко различни са Западната и Източната култура в резултат на земеделските практики, които предшествениците ни са упражнявали столетия наред. Животът на китайския селянин в Средновековието драматично се е различавал от този на европейския селянин.

GR: Всяка година се публикуват хиляди книги, които никой не забелязва, докато “Повратната точка” и “Проблясък” постигнаха свръхуспех. Черпихте ли от собствения си опит, докато пишехте “Свръхуспешните”?

MГ: Обикновено избягвам да споделям личния си опит в книгите си, но предполагам той се отразява по някакъв начин. В известна степен животът ми следва определена пътека, за която говоря в книгите си. Мисля, че ми провървя извънредно, така че на подсъзнателно ниво вероятно успехът на първите ми две книги са ме насочили към изследване на феномена.

GR: След излизането на първата ви книга наблюдавали ли сте някакви интересни повратни точки?

MГ: Какво ще кажете за президентските избори? Те са най-красноречивият пример — а вероятно и една от най-мащабните повратни точки, на която сме свидетели. Не съм политолог и не мога да ви кажа какво я предизвика, но една от темите на “Свръхуспешните” е, че причините за успеха никога не са очевидни. Не мисля че в момента можем да кажем защо и как стана така. Можем да открием стъпките и причините, довели до него само в ретроспекция. Спокойно заявявам, че избирането на Барак Обама за президент е повратна точка, но никой не може да каже как и защо стана това. Години ще са ни нужни, за да разберем.

iPod (дигиталните технологии) също е пример за повратна точка, (макар да не съм сигурен, че е изцяло положителна). iPod предизвика революция в начина, по който консумираме авторска собственост, която наричам изкуство. Дигиталните технологии промениха радикално отношението между твореца и публиката, начина по който парите сменят собственика си, а също количеството пари сменящи собственика си. Музикалната индустрия беше първа, книгите ще са следващите. Мисля, че навлизането на електронната книга е неизбежно, а разпространението й ще промени решително начина, по който се продават книгите, онези, които ги купуват и начина, по който се консумират. Ще бъде доста интригуващо. В следващите 20 години ще видим пълното преобразяване на книгопечатането и разпространението в световен мащаб.

GR: Сред читателите ви има мнозина, които никога не биха отворили нехудожествена книга и със сигурност не биха посегнали към четиво с толкова много бележки и статистически данни. Как съумявате да пишете достъпна нехудожествена литература?

MГ: Моят основен пример е майка ми, която се занимава с писане и за която яснотата и простотата винаги са били много важни. Ако някой не разбира написаното от теб, усилията ти са отишли напразно. Ако любознателният и задълбочен читател не успее да проникне до написаното, значи съм се провалил Най-големият комплимент за мен е когато някой дойде и ми каже: “14-годишната ми дъщеря или 12-годишният ми син прочете твоята книга и я хареса.” Не мога да се сетя за по-голяма похвала от това – като възрастен да пиша за неща, които намирам за интригуващи, и написаното да съумее да стигне до любопитен 13- или 14-годишен читател. Това е моят модел. Ясното писане е универсално. Говори се за опростяване на стила за определена читателска категория или усложняване на стила – за друга, но за мен това са безсмислици. Ако стилът ти е ясен, разбираем и елегантен, ще достигне до всеки. Няма идея, която да не може да бъде обяснена на будно 14-годишно дете. Ако то не разбере, грешката е твоя, не негова. Мисля, че това е доста важен факт.

GR: Ще разкриете ли над какво работите в момента?

MГ: Следващата ми книга ще е за учителите и полузащитниците във футбола. За общото между тях и проблема, че не можеш да предвидиш дали ще са добри преди да започнат работа. Изразходваме много време и усилия, за да разберем кой ще е следващия добър полузащитник на националния футболен отбор, а усилията ни почти винаги са напразни. Няма как да знаем. Също толкова усилия изисква да разберем от кого ще излезе добър учител – тук предвижданията ни също удрят на камък. Не можем да кажем дали от някого ще излезе добър учител преди да е започнал работа. И какво правим в такива ситуации, когато предвижданията са напразни?

GR: Какви книги четете за удоволствие?

MГ: Трилъри – всичко от шпионските романи до книгите на Лий Чайлд. Току-що дочетох новия роман на Стивън Хънтър*, който е страхотен! Това е тайният ми порок, ако това е точната дума. Наистина много обичам трилъри.

*Стивън Хънтър е автор на трилъри, а също носител на наградата “Пулицър” за филмовата си критика. Издаван е на български, същото се отнася за Лий Чайд, като изключим Пулицъра