Ползата от злополучието:

Източник: Либерален преглед

Сидни Уайнбърг е роден през 1891, едно от единадесетте деца на Пинкъс Уайнбърг от Бруклин, мизерстващ търговец и контрабандист на алкохол от полски произход. Сидни е нисък, като „детска кукла“, както го описва сътрудникът на New Yorker Е. Дж. Кан младши, „постоянно под заплахата да бъде погълнат изцяло от столовете с директорски размери.“ Той произнася името си „Уайн-бойг“. Напуска училище на 15 години. На гърба си носи белези от боеве с ножове от детските си години, когато е продавал вечерни вестници на спирката Хамилтън Авеню на ферибота Манхатън-Бруклин.

На шестнадесет години той посещава Уолстрийт, търсейки някоя „по-хубава, висока сграда“, както си спомня по-късно. Избира Ексчейндж Плейс 43, където започва от последния етаж надолу, питайки във всяка кантора „Имате ли нужда от момче за всичко?“ В края на деня стига до третия етаж, където се намира офиса на малка брокерска фирма. Свободни места няма никъде. Той се завръща на следната сутрин, лъжейки, че са му казали да дойде отново – и по този начин получава работа като чистач, със заплата от три долара седмично. Малката брокерска фирма се казва Голдман Сакс.

Така започва The Uses of Adversity - статия на Гладуел, публикувана през 2008 в New Yorker. Либерален преглед я припомня с днешна дата. Цялата статия четете тук. Любопитната история на един аутсайдер.